Новата програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 (ПРЧР) поставя акцент върху подготовката на служителите и работодателите в България за работните места на утрешния ден, които изискват нови умения. Програмата се съфинансира от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+).

Работните места в бъдеще ще дадат нови възможности за професионално развитие и то едновременно на четири поколения. Причината – служителите са заедно в една и съща работна среда – феномен, за който неведнъж сме писали в сайта на проекта LearnGen. Анализът на програмата показва, че предизвикателствата в сферата на заетостта са пряко свързани с демографските процеси, които продължават да оказват неблагоприятно въздействие на пазара на труда. Работната сила бележи спад от 2014 г. Делът на младите хора намалява за сметка на възрастните и най-вече на 55-64-годишните. Работната ръка не достига в повечето сектори.

Програмата прави извода, че по-възрастните служители ще имат нужда от преквалификация. Независимо дали в момента са извън пазара на труда или са част от него, те трябва да придобият нови умения. Очакваната промяна ще дойде с привличането на повече участници, млади или възрастни, към процесите на ученето през целия живот.

Освен това програмата констатира, че възрастните, които не са придобили нови знания и умения, са една от групите с най-висок риск от безработица – 38.7% от всички безработни в България са над 50-годишна възраст без търсените от пазара умения.

Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 започва да приема проекти за финансиране от следващата година. Тя планира да достигне до близо 850 000 души в България, като осигури разнообразни ресурси за подкрепа на различни групи хора с  бюджет от близо 4 милиарда лева (малко над 2 милиарда евро). За повече информация – esf.bg

За феномена четири поколения на едно работно място пише влиятелният български информационен сайт Investor.bg в публикацията си „Четири поколения – Baby boomers, Gen X, Millennials & Gen Z – а сега накъде“.

Публикацията разглежда митовете за добрите и лошите поколения, като дава примери от последните 60 години. Тя се фокусира върху някои трудови практики, основани на уменията на всяка една от четирите генерации, които вече работят заедно. 

Статията обръща внимание и на друг феномен, т.нар. ейджизъм (Ageism) – липса на толерантност по отношение на възрастта, дискриминиращ фактор в много индустрии. Факт е, че представителите на поколение Z обработват информацията много по-бързо, защото са израснали с мобилни устройства. И в същото време работодателите не искат да ги повишават, защото ги смятат за твърде млади. Бързата адаптация е силна черта на това поколение и те нямат проблем да съчетават няколко дейности или да разбият стереотипите. Пример за това е нарастващият брой предприемачи на възраст 21-26 години с технически наклонности и силни лидерски компетенции като емпатия, комуникативност и бизнес умения.   

Публикацията показва и другата страна на феномена ейджизъм – негативното отношение към по-старшите специалисти, основано на разбирането, че те искат повече пари, не са на ти с най-новите технологии или нямат енергия и желание да научат нещо ново.

Авторката излага интересни практики, които помагат на разбирателството между участниците в трудовия процес с много поколения. Например – гъвкаво/почасово работно време или дистанционна работа биха били оценени от всяка генерация: от поколението Z, търсещо гъвкавост, от милениалите, които искат време със семействата си, от поколението X, отворено към консултантски роли, и не на последно място от Baby boomers, които искат да са полезни и в пенсионната си възраст.

Още интересни изводи и практически съвети можете да прочетете в пълния текст на статията на Investor.bg с автор Радина Недялкова на адрес https://www.investor.bg/specialni-predlojeniia/425/a/chetiri-pokoleniia–baby-boomers-gen-x-millennials–gen-z-a-sega-nakyde–287049/

Ползата от менторството в педагогическите среди е тристранна – както за възрастните, така и за младите специалисти, но не на последно място и за администрацията на училището.

Младите учители получават знания и развиват практическите си умения. Напътствани от опитен ментор, те проектират собствената си професионална кариера и се учат да водят пълноценна и конструктивна комуникация с учениците. От своя страна менторите развиват собствените си професионални качества в процеса на общуване с младите си колеги.

В дигиталния свят менторският процес придобива и обратна посока. Младите учители с техните умения за работа с нови технологии се превръщат в ментори на възрастните си колеги. Те ги обучават да дигитализират съдържанието на учебния материал, предлагат им нов и различен поглед към преподаваните теми.

Ползите за администрацията на училището също са безспорни. Благодарение на менторството в екипа се повишава културното и професионалното ниво на педагогическите кадри, подобряват се взаимоотношенията в целия екип. А всичко това рефлектира върху по-доброто качество на образованието.

Още за менторството в учителската професия четете в годишното научнотеоретично списание „Педагогически новости“ на Русенския университет – http://pedagogicnews.uni-ruse.bg.

Authors: BRCCI, Bulgaria