Година: 2021

Новата програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 (ПРЧР) поставя акцент върху подготовката на служителите и работодателите в България за работните места на утрешния ден, които изискват нови умения. Програмата се съфинансира от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+).

Работните места в бъдеще ще дадат нови възможности за професионално развитие и то едновременно на четири поколения. Причината – служителите са заедно в една и съща работна среда – феномен, за който неведнъж сме писали в сайта на проекта LearnGen. Анализът на програмата показва, че предизвикателствата в сферата на заетостта са пряко свързани с демографските процеси, които продължават да оказват неблагоприятно въздействие на пазара на труда. Работната сила бележи спад от 2014 г. Делът на младите хора намалява за сметка на възрастните и най-вече на 55-64-годишните. Работната ръка не достига в повечето сектори.

Програмата прави извода, че по-възрастните служители ще имат нужда от преквалификация. Независимо дали в момента са извън пазара на труда или са част от него, те трябва да придобият нови умения. Очакваната промяна ще дойде с привличането на повече участници, млади или възрастни, към процесите на ученето през целия живот.

Освен това програмата констатира, че възрастните, които не са придобили нови знания и умения, са една от групите с най-висок риск от безработица – 38.7% от всички безработни в България са над 50-годишна възраст без търсените от пазара умения.

Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 започва да приема проекти за финансиране от следващата година. Тя планира да достигне до близо 850 000 души в България, като осигури разнообразни ресурси за подкрепа на различни групи хора с  бюджет от близо 4 милиарда лева (малко над 2 милиарда евро). За повече информация – esf.bg

За феномена четири поколения на едно работно място пише влиятелният български информационен сайт Investor.bg в публикацията си „Четири поколения – Baby boomers, Gen X, Millennials & Gen Z – а сега накъде“.

Публикацията разглежда митовете за добрите и лошите поколения, като дава примери от последните 60 години. Тя се фокусира върху някои трудови практики, основани на уменията на всяка една от четирите генерации, които вече работят заедно. 

Статията обръща внимание и на друг феномен, т.нар. ейджизъм (Ageism) – липса на толерантност по отношение на възрастта, дискриминиращ фактор в много индустрии. Факт е, че представителите на поколение Z обработват информацията много по-бързо, защото са израснали с мобилни устройства. И в същото време работодателите не искат да ги повишават, защото ги смятат за твърде млади. Бързата адаптация е силна черта на това поколение и те нямат проблем да съчетават няколко дейности или да разбият стереотипите. Пример за това е нарастващият брой предприемачи на възраст 21-26 години с технически наклонности и силни лидерски компетенции като емпатия, комуникативност и бизнес умения.   

Публикацията показва и другата страна на феномена ейджизъм – негативното отношение към по-старшите специалисти, основано на разбирането, че те искат повече пари, не са на ти с най-новите технологии или нямат енергия и желание да научат нещо ново.

Авторката излага интересни практики, които помагат на разбирателството между участниците в трудовия процес с много поколения. Например – гъвкаво/почасово работно време или дистанционна работа биха били оценени от всяка генерация: от поколението Z, търсещо гъвкавост, от милениалите, които искат време със семействата си, от поколението X, отворено към консултантски роли, и не на последно място от Baby boomers, които искат да са полезни и в пенсионната си възраст.

Още интересни изводи и практически съвети можете да прочетете в пълния текст на статията на Investor.bg с автор Радина Недялкова на адрес https://www.investor.bg/specialni-predlojeniia/425/a/chetiri-pokoleniia–baby-boomers-gen-x-millennials–gen-z-a-sega-nakyde–287049/

Ползата от менторството в педагогическите среди е тристранна – както за възрастните, така и за младите специалисти, но не на последно място и за администрацията на училището.

Младите учители получават знания и развиват практическите си умения. Напътствани от опитен ментор, те проектират собствената си професионална кариера и се учат да водят пълноценна и конструктивна комуникация с учениците. От своя страна менторите развиват собствените си професионални качества в процеса на общуване с младите си колеги.

В дигиталния свят менторският процес придобива и обратна посока. Младите учители с техните умения за работа с нови технологии се превръщат в ментори на възрастните си колеги. Те ги обучават да дигитализират съдържанието на учебния материал, предлагат им нов и различен поглед към преподаваните теми.

Ползите за администрацията на училището също са безспорни. Благодарение на менторството в екипа се повишава културното и професионалното ниво на педагогическите кадри, подобряват се взаимоотношенията в целия екип. А всичко това рефлектира върху по-доброто качество на образованието.

Още за менторството в учителската професия четете в годишното научнотеоретично списание „Педагогически новости“ на Русенския университет – http://pedagogicnews.uni-ruse.bg.

Authors: BRCCI, Bulgaria

Публикувана е първата част на голямо научно изследване „Междупоколенческите семейни бизнеси като инструмент за управление на предприемаческия стрес“,  което е дело на международната академична мрежа INTERGEN. Публикацията дава публичност на резултатите от изследването на мотивацията на студентите да се включат в семейния бизнес, като психологическата основа е надградена с анализи на бизнес очакванията.

Мрежата е основана през 2018 и първоначално провежда активни проучвания сред студенти от 12 университета в шест държави. Изследват се предприемаческите  нагласи в междупоколенчески семейни бизнеси. През 2020 към нея се присъединяват още университети от Азия и Европа.

След началото на пандемията мрежата продължава да работи, като се премества във виртуалното пространство. Първите онлайн срещи се провеждат през 2021 г. с участието на учени от 22 научни института от 8 държави, намиращи се на 2 континента. Включват се учени от Албания, България, Иран, Полша, Румъния, Русия, Сърбия и Узбекистан.

Създаването на мрежата цели да подобри разбирането за ролята на междупоколенческия семеен бизнес за развитието на студентите като предприемачи. 

Международното изследване, публикувано от Русенския университет „Ангел Кънчев“, България, един от активните членове на мрежата INTERGEN, може да бъде прочетено на адрес http://www.intergen-theory.eu/results.html.

Българо-румънска палата е бизнес организация, която подпомага компании, които имат интерес да развиват бизнес в България и Румъния. Наши членове са основно български и румънски фирми, но десетки компании от други континенти търсят съдействие от нас, за да опознаят двата съседни пазара.

Потенциални инвеститори в България и Румъния често задават въпроса има ли достатъчно подготвени специалисти в нашите държави. Търсят се не само дигитални знания и умения, притежавани в голяма степен от младото поколение, но и служители с опит и разбиране на офлайн средата. Знаем, че проблемът с кадрите е един от най-сериозните, а разликата между поколенията го задълбочава. Опитът ни в трансграничния регион показва, че работодателите търсят персонал от съседната държава, но съществуват редица пречки пред трудовата мобилност. Заради това създадохме Агенцията за трансгранична трудова мобилност „Виза“, която се бори с основните предизвикателства пред трансграничната заетост между България и Румъния. Работим активно по тази тема от няколко години, но осъзнаваме, че макар и много близки в географско отношение, двата народа имат и разлики във възприятията си. За да сме още по-полезни, лицензирахме ЦПО към Палатата, където провеждаме по заявка на работодатели или за индивидуални участници различни обучения – професионални, по ключови умения като общуване на чужд език, комуникации, работа със социални медии. Тези трейнинги и обучения събират на едно място служители на конкретна компания или хора, желаещи да променят професионалната си квалификация на различна възраст, които до приключването им изграждат междупоколенчески взаимоотношения и съумяват да предадат опит помежду си.

Вярваме, че международните бизнес отношения стават успешни, когато инвестираме в бъдещето си – децата. Нашата социална мисия и корпоративна отговорност е Българо-румънския детски фонд, който дава  възможности на българските и румънските деца и младежи да се срещат и общуват, да създават приятелства и да преодоляват културните бариери. Развитието на връзките между поколенията и по-пълноценното общуване  е една от дългосрочните цели и на Българо-румънския детски фонд.